На храната с любов - от пелените и за цял живот (I част)

Още от първите месеци в живота зависи отношението на човек към храната и това как ще се храни, като възрастните членове на семейството вземат непосредствено участие в тези уроци. Как да развием у малкото любов към здравословната храна, апетит към ценните и полезни продукти и ястия? Отговаря Вера Лачинова, детски и семеен психолог, ръководител на центъра „Училище за семейно майсторство“ в Петербург.

Как светът удовлетворява потребностите на детето? То научава това със запознаването с вкусовите и хранителните навици на семейството и с усвояването на правилата за поведение на масата.

И после, дори да не го осъзнава, пренася получения опит върху отношенията си с другите, в процеса на образование, в работата и един ден в своето собствено семейство, на своите деца. Ето защо специалисти съветват родителите да се замислят на какво учат децата си за храната и храненето.

Положителни емоции

За да формираме у малкото правилно отношение е важно още от най-ранната му възраст да споделяме положителните емоции, които изпитваме от храната, за да разбере, че тя е нещо много важно. Когато опитваме това или онова ястие да му разказваме защо ни харесва едно или друго нещо на масата, как един продукт ни радва с красивия си вид, друг с вкуса си, а трети не ни носи щастие, защото е леко солен, че четвърти съчетава различни вкусове.

Питайте детето какви усещания предизвикват продуктите и обяснявайте, че различните хора имат различни вкусови предпочитания и това е прекрасно.

Нека хлапето наблюдава и участва в приготвянето на храната, за да усвои кулинарните процеси с удоволствие, на игра.

Положителни емоции то ще получи и когато близките създадат навик за редовни семейни обеди и вечери заедно – тези традиции са от древността, помнят се с години и съществуват у всички народи. Когато ти утвърдите на вашата трапеза, ще запознаете детето с правилата за внимание, уважение към околните и етикет на хранене.

Постарайте се на тези семейни сбирки да няма пререкания и спорове, общите вечери не са място за изясняване на отношенията, но са идеален начин да си размените мили думи, да разкажете новините, да се поинтересувате от хората до себе си, и не на последно място - да обсъждате храната, приготвянето ѝ, качествата ѝ.

Положителният пример е заразителен – когато детето види, че всички на масата се хранят с апетит, одобряват сготвеното и научава от тях интересни неща, то ще заобича храненето и няма да капризничи.

Капризи и предпочитания

Научете се да различавате кулинарните предпочитания на детето от капризите, защото последните са насочени за манипулиране на родителите и нямат отношение конкретно към храната. Детето всъщност не се интересува какво точно има в чинията или как е украсена храната,  то просто отказва да яде само, за да привлече вниманието към себе си.

Ако не става дума за каприз, то отказът от този или онзи продукт е обусловен от потребностите на организма, а не от желанието да тормози мама или баба. Щом се мръщи на млякото на пример, може би трябва да се провери киселинността на стомахчето му. Прекаленото увлечение към сладкиши пък може да е симптом за отклонение от нормата на кръвната захар. Отказва да яде месо и мазна храна? Това понякога се случва, ако черният дроб не се справя с натоварването. Детето не разбира и не е в състояние да обясни причините за такова поведение, но инстинктивно отхвърля „проблемните“ за неговия организъм продукти.

Психолози съветват да наблюдавате внимателно от какво точно се отказва, какво не му харесва и какво обича, за да намалите негативните емоции, които то изпитва към храната.

За да не капризничи детето на масата, има една рецепта – да бъдат задоволени потребностите му от пълноценна храна, и от приятно общуване със семейството по време на храненето.

Чувство за мярка

То е важно да се формира също от рано, като имате предвид, че макар обемът на детските стомахчета да е приблизително еднакъв, все пак има разлики както и в размерите, и в "условията" на тяхната работа. Затова и едно дете може спокойно да се справи с 3-4 ястия, а друго едва-едва да изяде малка купичка със супа.

Изследвайте вкуса

На вкус и на цвят приятели няма – като знаете тази поговорка, сте наясно че за различните хора един и същ продукт може да предизвиква удоволствие, но и отвращение.

Малките могат да определят вкусовите нюанси още към третата си година – на тази възраст се препоръчва да правите експерименти с различни продукти. Например кашата – дали да я направим сладка или солена? Дали да добавим сол или сирене? Дали да не бъде и със захар, и със сирене? Как ще се промени вкусът ѝ, ако сложим и масло? Или пък сметана? Ами ако смесим кашата със задушени лук и морков – няма ли да стане по-вкусно?

Изследвайте заедно с детето неговите вкусови предпочитания и ще сте наясно какво му е наистина приятно да хапва и какво – не.

Следва продължение

Марина Атанасова по материали на parents.ru